Олеандрите - тези прекрасни вечнозелени храсти с дълги и тесни кожести листа и изящни едри цветове, разцъфват при първата нежна ласка на топлия влажен вятър, полъхващ от юг. Вятър, който довява далечен аромат на море и пясък и се скита сред облените в светлина земи. От тези места е пренесен зокумът. Много отдавна той е прекрачил пределите на Средиземноморието и субтропиците на Азия, за да се превърне в любимо декоративно растение и по нашите ширини. И как да не се харесва, като притежава такова екзотично излъчване и чар. В самото име "олеандър" има мекота и чувственост.

Наименованието на този красавец с едри уханни съцветия произлиза от "олео" - миризлив и "андре" - един от гръцките острови, където е видян за пръв път от ботаниците-изследователи.
Наричат го още зокум и лян. Това елегантно храстче лъхти леко, сладникаво и упойващо, и в този аромат има нотка ориенталска страст - тайна, мистична, изпълнена с фантазия. Но зокумът не привлича само с благоуханието си. Той впечатлява предимно с цветовете си, разположени в съцветия по върховете на разклоненията. Те са с петлистна чашка и венче, което образува тръбица, разширена във фунийка с пет

дяла. Прости или кичести, те имат и твърде разнообразна багра: бели, светлорозови, розовочервени, кремави, жълти, червеникавооранжеви, карминени, тъмнопурпурни. Съществуват културни форми с жълтозелени и изпъстрени листа. Зокумите се различават и по височина. Някои джуджести сортове достигат едва 30 см, докато голямата част от култивирате порастват до два метра. Короната им се образува от десетина мощни стъбла, които растат буйно и се разклоняват в горната си половина. По тях се подреждат срещуположно двойки листа, които не могат да се

сбъркат с листата на никое друго домашно растение. Те са тесни, дълги, твърди, лъскави и кожести с по-светъл централен нерв. По облик напомнят донякъде листата на лавровото дърво, но са значително по-тесни, близки до върбовите. Листата се задържат две, рядко три години предимно по младите клонки. Така растението има зеленина през всички сезони и ние го възприемаме като вечнозелено.
Декоративни форми
У нас широко е разпространена формата 'Splendens Double Pink' с големи кичести наситенорозови цветове със силен аромат. 'Sister Agnus' е олеандър с

нежни и изящни бели звездовидни цветчета с кремавожълто гърло. По-рядко се среща цъфтящият в светлочервено 'Hardly Red'. Невероятно красива е формата 'Mrs. George Roeding' с големи кичести цветове в пастелнооранжева или кремава багра, които имат приятен сладникав аромат.
Отглеждане
По бреговете на италианските реки цъфти див олеандър, но в условията на нашия климат се отглежда в саксии. Верен на средиземноморския си нрав, зокумът расте и цъфти само при много обилно слънце. Затова украсява светли помещения с южно

изложение, а лете се изнася на балкони, лоджии, тераси или в двора. Развива се най-добре на по-тежки и богати на хранителни вещества почви. Подходящи са почвени смески, които съдържат глинеста чимовка, листовка, парникова почва и пясък (в съотношение 4:2:1:1) или чимовка, прегорял оборски тор и торф в равни количества с добавки на рогови стърготини (2 кг/м3). В периода на вегетация поливането трябва да е обилно и редовно. Зимно време е необходимо растенията да се внасят в светли и прохладни помещения с температура около 8 - 12º С. Снабдяването с вода следва да се намали така, че

между отделните поливки почвата да просъхне. Използвайте преварена вода, за да не стресирате цветето, а и за да улесните усвояването на водата - корените не поемат студената "напитка". Подхранвайте го два или три пъти през лятото с течен тор за цъфтящи или с комбиниран NPK тор. През горещи дни можете и да го "къпете". Ако сте сложили олеандъра върху тераса или плочник, може да излеете няколко кофи вода около саксията му, за да повишите въздушната влажност.
Любителите, които отглеждат зокум, знаят че само тези грижи не са достатъчни за формирането на красив

хабитус (облик). Съществена роля за превръщането на храста в декоративен първенец има подрязването. То се извършва след прецъфтяване. Зокумът цъфти през лятото, но цветните пъпки се залагат по върховете на клонките още в предходната есен. Затова се отрязват клончетата, на които е имало цветове, като се оставят само един или два възела. Оттам ще израснат нови клончета, които ще цъфнат следващото лято. Ако сте им осигурили идеални условия: подходяща почва, слънчево място, достатъчно влага, олеандрите ще създадат по-мощни клонки и ще заложат повече цветни пъпки. Освен по-обилен цъфтеж, с резитбата се

постига и по-хубаво оформена и разклонена корона. Растенията не израстват бързо на височина, стъблата им не се оголват и така се поддържат в добро състояние. Може да си позволите и една по-мащабна резитба с цел освежаване на короната - всички стари стъбла се изрязват до основата си и така се дава път на младите леторасти, които винаги са по-жизнени и растат с по-голяма енергия.
Размножаване
Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Използвайте отрязаните при подкастрянето клонки. Заложете ги за вкореняване в

съд с вода, в перлит, пясък или торф. Там те бързо ще пуснат коренчета при оптимална температура 18 - 20º С. Засадете ги в малки саксийки и паралелно с нарастването ги прехвърляйте в по-големи съдове. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възрастните - на всеки три години.
Любопитно
Изобилието от прелестни цветове, предлагани в разнообразни багри, както и възхитителният им аромат, правят олеандрите едни от любимите декоративни растения. Но зокумът притежава коварна красота. Животни и птици, имали неблагоразумието да

вкусят листата му, умират. Загиват и насекомите, привлечени от нежното и чувствено ухание. Растението е отровно и за хората. Трябва много да се внимава да не попадне сок в очите, устните и нежните части на тялото. След допир или резитби и пресаждане е наложително ръцете да се измиват с вода и сапун. Опасно е да се престоява дълго в близост до цъфнал олеандър. В никакъв случай не го отглеждайте в помещенията, в които спите. Особено чувствителни към аромата му са децата - не ги допускайте до растението.
Целебните качества на зокума са добре известни на

лечителите. В листата, корените и семената на олеандъра се съдържат множество вещества, които влияят върху сърдечната дейност - подобряват кръвообращението, увеличават силата на съкращенията на сърдечния мускул, забавят честотата, укрепват капилярите. Тези свойства на зокума го правят ценна суровина за лечебни препарати, които са особено ефикасни при сърцебиене, аритмии, сърдечни пороци и недостатъчно кръвообращение. Поради това, че са токсични и имат склонност да се натрупват в организма, лечението с лекарствени средства от олеандър трябва да се осъществява само

по лекарско предписание и строг медицински контрол.
Народната медицина препоръчва зокума при главоболие, безсъние, нервно изтощение, мозъчни инсулти. За целта по-безопасно и резултатно е вдишването на аромата на растението в продължение на пет минути. Олеандърът е с подчертан противомикробен ефект. Специални запарки се използват външно за промивки и компреси при ревматизъм, екземи, лишеи и дори пърхот.