Циниите - пъстър карнавал


Фани Ичева (за сп."Моите цветя")

Седя и съзерцавам циниите. Музиката на вятъра ги увлича във весел танц. Наблюдавайки този ослепителен карнавал, се удивлявам а интересните костюми. Мнозина носят красиви широкополи шапки, други са нахлупили турски фесове, а има и царски особи – със златни корони или диадеми от цветчета. Някои са наметнали прекрасни мантии, други се кипрят в бели булчини рокли, трети развяват гиздави испански носии или парцаливи цигански одежди. И макар този маскарад да е само плод на въображението ми, циниите наистина умеят да се маскират така, че да заприличат на други цветя.

Но ако се вгледате по-внимателно, лесно ще ги разпознаете по изпъкналия цилиндричен или конусовиден диск, често напомнящ турски фес. Затова някъде наричат циниите “фесове” или “турци”. Ботаническото наименование на рода е дадено в чест на професор Йохан Готлиб Цин от Гетингенския университет, който пръв изучавал и описал тези цветя.
Отдавна те се отглеждат по нашите градини. Дотолкова сме свикнали с присъствието им, че ги смятаме за типично български цветя. Преди да достигнат до дворовете на прадедите ни обаче, те са украсявали храмовете и градините на Ацтеките (заедно с

амарилисите, гергините и катусите). От тяхната родина – Мексико – са пренесени в Европа чак в края на 18-ти век. Заради интересните багри и структура на кошничката, бързо се разпространили из Стария континент.
Едва ли има българин, който да не е виждал циния. Твърдото, изправено, окосмено и разклонено стъбло, приседналите срещуположни листа без дръжки, едрите изящни съцветия – кошничките, подобни на невен, астра и хризантема, но със силно изпъкнал диск – това са характерните й белези.

Декоративни форми
Често циниите са с карнавални костюми – приличат ту на гергини, ту на хризантеми, или на скабиоза и гайлардия. Някои са още по-оригинално пременени в екзотичните одежди на кактусови цветове, други са съвсем необичайни – напомнящи на гигантски липов цвят. Жизнерадостните им кошнички греят във всякакви оттенъци (с изключение на сини) – червени, розови, оранжеви, жълти, бели, дори светлолилави и ярко коралово-розови. Многобройни са културните форми, получени в резултат на селекционни разработки. При създадените хибриди са изменени

следните признаци: височина, степен на разклоняване, размери на листата, големина и структура на съцветието, багри, кичестост, интензивност и продължителност на цъфтеж. Кичестите култивари се появили в средата на 19-ти век. Кошничката им добива полусферична форма, съставена от керемидообразно наредени лигули, така че дискът изчезва. При такова голямо разнообразие човек трудно се ориентира и това дава основание за обединяване на хибридите в групи. Една от най-разпространените групи е тази на гергиноцветните цинии. Както показва названието, тези цинии имат подобни на гергина цветове.

Височината им варира между 60 и 100 см, съцветията са едри (10-15 см в диаметър) в най-разнообразни ярки багри. за колоритния и красив облик на вашата градина можете да изберете от популярните сортове цинии във всякакви краски:
Червена гергиноцветна циния и ‘Кримсън Монарх’ – в яркочервени цветове;
‘Полар Беър’ – бял с лек зелен оттенък;
‘Кенеди Бърд’ – яркожълт лимонен цвят;
‘Илюминейшън’ – яркорозов;
‘Лавендел’ – светлолилав.
Привлекателен и интересен сорт, открит през 1965 г.

и пуснат на пазара от американската фирма “Боржер” е ‘Енви’ – съцветията му са с необикновена светлозелена окраска и напомнят цвят на липа.
В групата, наречена Фантазия, се включват хризантемоподобни и кактусоцветни цинии с “рошави” съцветия. Височината им е между 40 и 80 см, което ги прави подходящи за среден и заден план в смесените бордюри. Кошничките им са едри (8-16 см в диаметър) и образуват цветна маса, отделена на известно разстояние от листната. На огромна популярност се радва и групата на джуджестите цинии. Тук се отнасят формите с височина до 40 см. Съцветията им са

по-дребни, но това в никакъв случай не намалява декоративния им ефект, защото цъфтят изобилно. Най-ниският хибрид е ‘Тумбелина’ – едва 15 см, който може да намери място сред растенията за скален кът, за цъфтящи пътеки и стъпала. За бордюри идеално подхождат сортовете от групата Бутонс. Те са ниски (25-35 см), обилно и едновременно цъфтящи по всички стъбла. Съцветията им са гъсти, кичести и дребни, с яркорозова, яркочервена и вишнева окраска. Сред циниите се срещат и междувидови хибриди с дву- или трибагрени съцветия, наподобяващи пъстри помпони.

Отглеждане
Да се отглежда циния не е никак трудно. Важното е да знаете, че тя обича топлината и светлината. Поради това й изберете кът от градината, където през целия ден да бъде огрята от слънчевите лъчи. Тъй като е топлолюбиво растение, което цъфти и се развива при оптимална температура между 20 и 25º, у нас се отглежда като едногодишно цвете. При студено време с продължителни отрицателни температури загива. За циниите е подходяща рохкава и пропусклива, богата на хранителни вещества почва. Хубаво е преди засаждането да наторите с прегорял оборски тор.

По-важни елементи, необходими за добър растеж и обилен цъфтеж, са калия и фосфора. Азотът също е потребен, но при предозиране се развива хубава и гъста листна маса, за сметка на съцветията. Затова похранвайте внимателно. За да цъфтят циниите непрекъснато от юни до октомври, поливайте редовно. Те обичат водата – снабдявайте ги с умерено до обилно количество. Ако все пак пропуснете да ги полеете, не се безпокойте – те са способни да понесат краткотрайни ограничения на почвената и въздушна влажност. При по-дълго засушаване обаче съцветията издребняват, а после изсъхват и целите растения.

Размножаване
Циниите се размножават със семена. В една кошничка се съдържат стотина семена. Образуват се в големи количества, но узряват бавно – за над два месеца. Поради неедновременното и бавно узряване се препоръчва да се премахнат всички разклонения от втори и трети разряд и да се оставят само 6-9 съцветия. От тях ще съберете семена, достатъчни да засадите целия двор само с цинии. За покълването им ви трябва постоянна температура 15-18º. След около три седмици вече ще имате малки поници, които трябва да се пикират. Младите цинии растат бързо и

зацъфтяват на осмата седмица след засяването. Затова се препоръчва семената да се сеят през април-май.

Използване
Циниите са широкоразпространени и обичани. По-често се използват високите сортове в градините, за бордюри, лехи, групи, масиви и ивици, а и за букети от рязан цвят. Все по-голяма популярност добиват средновисоките и ниски хибриди, чиито багри обхващат целия спектър, с изключение на синия цвят. Богатството на форми и нюанси дава възможност за създаване на една цветна градина само от цинии. В

лехите и бордюрите подредете високите култивари отзад, край стените на къщата и приютени покрай оградите. Ниските поставете на преден план в смесените бордюри; може да им намерите място в скалния кът, край алеи, стъпала, плочопътеки, зидове или в съдове и кашпи. Ако все пак държите на разнообразието от всички видове цветя, композирайте циниите с космос, синьо пухче, воална върбинка, брашнеста и синя салвия, храстовидна хризантема. Подбирайте цветовете съобразно съседните растения, които образуват хармонични или

контрастни колоритни съчетания. Високите и средновисоките форми, особено тези с цветове, подобни на далии и хризантеми, се използват и за рязан цвят. Букетите от цинии не отстъпват по красота на есенните си посестрими, а подредени във ваза, са също толкова дълготрайни.

© 2009-2017 АРТ Градина | artgradina.com
Материалите в сайта са със запазени авторски права. Могат да се използват само с посочване на активен линк към източника.