У нас тези красиви слънчеви цветя са известни и като Турти. Латинското им наименование (Tagetes) е свързано с етруския полубог Тагес – внук на Юпитер, който се е славел с красотата си и с умението да предвижда бъдещето по облаците.
Родина на Тагетеса е Америка – там той може да се намери в диво състояние от Южна Аризона и западен Тексас през Мексико до Аржентина. Местното население – индианците, го ползвали като лечебно и ритуално растение. Предполага се че през 16-ти век семена от Тагетеси са дадени от ацтеките на ранните испански завоеватели, които ги пренесли в Испания.

Там тези цветя са били култивирани в манастирските градини. От Испания Тагетесите попаднали във Франция и Северна Африка. По време на експедиция до Тунис натурализираните Тагетеси били забелязани и сбъркани с диворастящи цветя. От тях събрали семена, които отново били занесени в Испания. Нарекли ги Африкански цвят, заради сбъркания произход. Като класически пример за грешка в произхода високите тагетеси били широко известни с това име чак до 18-ти век. Днес това растение е много популярно – турти има в Африка, Европа и Азия. Тагетесите са от любимите летни цветя и в нашата страна – срещат се в малки

китни дворчета, в клумби и различни цветни композиции в представителните части на градовете, те украсяват бензиностанции, заведения за обществено хранене, кафенета. Може да ги видите и в сандъчета по прозорци и тераси.
Родът на Тагетеса включва около 30 вида, но в България се използват едва 3-4 (T. patula, T. erecta, T. tenuifolia). Те са прелестни и издръжливи едногодишни цветя. Предпочитат се заради необикновено обилния си цъфтеж и непретенциозността си към условията на средата. Туртите имат силно разклонена брадеста коренова

система. Надземната им част включва изправеностоящи здрави гъстооблистени стъбла, които формират зелена маса висока от 20 см до 1, 20 м. Първите няколко листа са разположени срещуположно, а следващите – последователно. Листата са изключително красиви – пересто нарязани, разделени и дяловете са в различна степен назъбени и врязани, рядко се срещат видове с целокрайни листа (Т.anisala). Те притежават специфичен аромат. Листната маса е богата, нежна, тъмнозелена, слабо блестяща. Всяко разклонение завършва с кошничка. Това, което прави впечатление е издутата и куха съцветна дръжка –

един от характерните белези на Тагетеса. Кошничките се състоят от два вида цветчета – с лигули (периферните) и тръбести (разположени в средата). Те греят цяло лято в топли слънчеви багри – лимонени, златистожълти, оранжеви, кафяво-червени, често кошничките са двуцветни. Плодовете са семена.
Декоративни форми
Тагетесите спадат към най-богатите на декоративни форми летни цветя. Най-разпространият вид в градините е разперената Турта (T. patula). Големият асортимент обхваща простоцветни, полукичести и кичести сортове, карамфилоподобни или

хризантемовидни. Височината на различните култивари варира между 10 и 60 см и в зависимост от това те се обединяват в няколко групи : високи (до 60 и повече см, с прости съцветия), средни (до 50 см, с кичести съцветия), ниски (25-40 см, с прости или кичести съцветия) и лилипути (15-20 см, с прости или кичести цветове).
По- популярни декоративни форми са:
‘Lemon Gem' – нисък сорт с лимонено-жълти кичести карамфилоподобни кошнички от съцветия с лигули.
'Orangeflamme' – също нисък култивар с хризантемовидни кичести съцветия с яркооранжеви

тръбести цветчета с червени ивици и един ред езичести цветчета червено-кафяви с жълто петно в основата и жълта периферия.
'Gold Kopchen' – ниска декоративна форма с хризантемовидни кичести съцветия от златисто-жълти разраснали се тръбести цветчета, обградени от тъмночервени езичести цветчета с вълниста периферия.
'Gold Ball' е висок сорт. Съцветията са прости или полукичести, със златистожълти тръбести цветчета и 1-2 реда червено-кафяви езичести цветчета.
'Queen Sophia' притежава едни от най-едрите

кошнички (7 см в диаметър), не много кичести, двубагрени – червени с бронзово-оранжева периферия.
'Feuerball' е от най-високите култивари. Има прости кошнички от интересни тръбести цветчета – оранжеви с кафяв край, а езичетата са червено-кафяви от горната страна и матовожълти от долната, разположени са в един ред.
Друг често използван вид е изправената Турта (T. erecta). Хибридите достигат височина от 30 до 120 см. Притежават едри, предимно кичести кошнички, подобни на хризантеми или карамфили. Те са по-скоро

цветя за рязане или за лехи. По-известните декоративни форми са:
'Gold Dollar' – гигантски сорт (90-120 см) с оранжево-червени, неароматни, гъсти, кичести, почти сферични кошнички.
'Zigronenprinz' – има едри карамфилоподобни, гъсти, кичести, кълбести лимоненожълти съцветия.
'Goldlicht' – кошничките са карамфилоподобни, полусферични, кичести. Имат яркооранжеви езичета и малко на брой тръбести цветчета.
'Gelber Stein' е хибрид с хризантемоподобни кошнички, обагрени в светло златистожълто.

'Sonnenschein' се характеризира с хризантемоподобните си златистожълти съцветия с множество големи тръбести цветчета със завити надолу остри лопатовидни краища и един ред езичета.
Най-рядко се използват култиварите на теснолистната Турта (T. tenuifolia). Това е незаслужено, имайки предвид, че видът и сортовете му са много нежни и изключително декоративни с фините си перести листа. Поради сравнително дребните си и ненатрапчиви кошнички, тези цветя се комбинират много лесно с други растения. Сред известните хибриди се открояват:

'Lemon Gem' – обилноцъфтящ сорт със светложълти с лимонов оттенък съцветия.
'Golden Ring' – съцветията му са дребни, простоцветни с яркожълти езичести и оранжеви, с кафяви точки по края, тръбести цветчета.
'Gnom' е ниска форма с малки кошнички с 5 езичести яркожълти цвята и оранжеви тръбести цветчета.
Отглеждане
Тагетесите са изключително невзискателни към условията на средата. Това ги прави много лесни за отглеждане. Те са топлолюбиви растения – при температура под 10º C придобиват особен налеп и

прекратяват растежа си, а под 0º С загиват. Оптималната температура за растеж и развитие е над 18º С, затова изчакайте да мине опасността от късните пролетни слани преди да ги засадите на постоянно място в градината. За да цъфтят пищно им е нужна пряка слънчева светлина. Понасят и леки краткотрайни засенчвания, но това намалява интензивността на цъфтежа.
Туртите не са претенциозни към почвата. Виреят добре на всякаква градинска почва, стига да не е прекалено глинеста и прекомерно влажна. Глинестата почва задържа водата и при такива условия растенията

загиват. Добре дренираната и не много богатата на хранителни вещества пръст е най-подходяща за Тагетесите.
Подхранване не е необходимо, но ако почвата е твърде бедна на хранителни вещества може да я наторите еднократно преди засаждането на цветята. Туртите издържат периодични, но не много дълги засушавания. Продължителната липса на влага се отразява неблагоприятно върху декоративните качества на цветята. Но добрата новина е, че при отстраняване на причините за влошения им вид и малко грижи те бързо се възстановяват.

Премахвайте прецъфтелите съцветия и така ще стимулирате формирането на нови пъпки.
Размножаване
Като всички едногодишни видове и Тагетесите се размножават със семена. Семената им са едри – в един грам се съдържат 250 броя семена от изправената Турта, 350 от разперената Турта и около 1200 от теснолистната Турта. Пазят кълняемост 4 години. Поникват бързо – за 5-7 дни. Ако ги засявате на постоянно място в градината, това трябва да става в края на май - началото на юни.
Пониците на Тагетесите понасят пикиране, защото

имат добре развита коренова система, която задържа почвата. Това прави възможно производството на разсади, което не е никак трудно в стайни условия на светъл прозорец. Семената се засяват в сандъчета в средата на март за изправената Турта, а разклонената и теснолистната Турти се сеят в началото на април. Тъй като семената са едри трябва да се засяват на около 1-1,5 см едно от друго. Ако се окаже, че гъстотата е голяма се пикират.
Изваждат се на открито в края на май - началото на юни. Понасят леко пресаждането във всяка възраст, дори по време на цъфтеж.

Любопитно
Тагетесите притежават антибиотични и бактерицидни свойства. В някои страни се използват за обеззаразяване на почвата като предшестваща култура.
Интересен е и фактът, че Тагетесите, които са засадени в близост до домати или др. зеленчукови растения, ги предпазват от редица гъбни заболявания, най-вече от фузариоза, защитават и от някои видове нематоди.
В Индия от Тагетеса се извлича масло, което заедно с маслото от сандалово дърво се използва за производството на парфюми.

В Китай го прилагат за лечение на кашлица, при простудни заболявания, колики и др.
В народната медицина е средство за премахване на мазоли, против оттоци, измръзвания и гъбни инфекции.
Използва се във фармакологията и парфюмерията, за ароматизиране на тютюневи изделия, а също и в хранително-вкусовата промишленост, в това число и в алкохолните и безалкохолни напитки.