Той не блести с натрапчиво великолепие, не омайва със сложни цветове и екзотични нюанси, не претендира за гръмки епитети. Но ако в късна зима или ранна пролет се разхождате из горите и погледът ви се радва на пейзажа, със сигурност ще забележите кукуряка. Казват, че около обора, в който се родил Христос, разцъфтели смълчаните и смирено клюмнали камбанки на това растение. В памет на събитието някъде го наричат “Христова роза”.
На пръв поглед е нежен и уязвим, но крие много сила, за да превъзмогне (почти без конкуренция) студа, снега и леда. А лечителите знаят, че той притежава

способността да облекчава болките ни и го използват като билка в рецептите на редица лекарствени средства.
Познат е като диворастящо горско цвете, но ще се изненадате колко видове и разновидности има – цъфти в снежнобяло до белезникаво и жълто, във всички оттенъци на розовото, от нежен чист цвят до червено-пурпурно. Камбанките могат да са украсени с капки, петна, ивици или с контрастни по цвят нектарници: прости или кичести. Среща се в Централна и Южна Европа до Кавказ, а най-голямо разнообразие от кукуряци има на Балканите – около 30 вида.

Видове и декоративни форми
У нас най-разпространен е миризливият кукуряк (Helleborus odorus): цъфти в белезникаво зелено, има дланевидно разсечени листа и може да го срещнете по поляни и храсталаци из цялата страна. За градинарите интерес представлява източния или ориенталски кукуряк (H. orientalis) с кремави цветове, които с времето стават все по-розови. Красиви са формите H. orientalis ssp. abchasicus – с наситенозелени листа и пурпурни цветове, много тъмни, почти черни, появяващи се от януари до март и ‘Hallrweel Purple’ – с много ярки пурпурни багри.

Друг представител на рода е черният кукуряк (H.niger). Цъфти от края на декември и на запад е известен под името ‘коледна роза’. Цветовете му са едри, снежнобели. Позволява да се отглежда в саксия. В бяло са обагрени и цветовете на сортовете ‘Sylvia’ и ‘Mary Petit’, а ‘Poter’s Wheel’ е с големи бели, розови или тъмночервени камбанки. Най-издръжливи са цветовете на ‘Elizabeth Cobudn’. Особено оригинален с прозрачно белите си камбанки е ‘White Swan’ и кавказкият кукуряк (H. guttatus/H. caucasicus) – отвътре бели, с големи червени точки, а отвън розови.

Отглеждане
За да цъфнат се нуждаят от слънце, но най-добре се чувстват на полусянка сред дървета и храсти. Издържат и на сенчесто място, стига поне през малка част от деня да ги огряват животворните слънчеви лъчи. Отглеждайте ги на тежка, глинеста, дълбоко обработена почва, богата на хумус. Добре е да се внесе и малко количество вар. При поливането, особено през лятото , почвата не бива да се оставя суха, но по-вредно е да се застоява вода. Има и по-сухоустойчиви видове (пурпурен - H. purpurascens и вонящ кукуряк- H. foetidus) и те могат да се отглеждат

на по-бедна и песъклива почва.
След прецъфтяване почвата се мулчира с компост или добре разложен торф.
Кукуряците са дълговечни и могат да растат на едно място десетки години. Но ако решите, че външният им вид не е в най-добро състояние и се нуждаят от повече грижи, ги пресаждайте на всеки четири години.
Ако отглеждате вонящ кукуряк (Helleborus foetidus) и корсикански кукуряк (Helleborus corsicus) в Северна България, има малка вероятност да пострадат от студовете, затова ги покривайте със сухи листа и клонки наесен.

Размножаване
Кукурякът се размножава със семена или чрез деление. Старите растения по-добре се делят и пресаждат в ранна пролет, докато коренът не е започнал да нараства, или през есента, когато активното нарастване е преустановено. Не обичат пресаждане и в първата година след това капризничат, растат лошо и не цъфтят, но все пак не умират. Отделните растения се садят в дупки 30/30/30 см на разстояние 40 см едно от друго, после се полива обилно в течение на 15-20 дни. Тъй като кукурякът се разраства твърде бавно, когато искате да получите

голямо количество посадъчен материал, много по-просто и бързо това става със семена. А и те съзряват ежегодно в големи количества. Семената губят кълняемост след време, затова ги посейте веднага след съзряването в края на юни. Тогава следващата пролет те ще поникнат дружно, а малко количество от тях ще пораснат след година.
Използване
Заедно с кукуряците цъфтят ранните иглики, минзухари, синчец, кокиче, но те бързо изиграват своята роля и слизат от сцената, докато кукурякът, украсен с нови листа, съхранява декоративността си до

края на сезона. Може да го поставите в градината под дърветата, в алпинеума. Прекрасно стои в по-диви градини, в паркове, където тревата не е много гъста и висока. Успешно се комбинира с други ранноцъфтящи растения, добре се съчетава с момкова сълза, божури, лазаркиня, иглики. Ефектен е и в букети. Той не се набива на очи, но е очарователен със срамежливо наведените си камбанки, поклащани от зимни вихрушки и първите пролетни ветрове. За него не са писани поеми, не са пяти песни, но няма как да не го обикнете, защото той е от онези малки, прости неща, които доставят радост, настроение и надежда.