Здравец


Фани Ичева (за сп."Моите цветя")

Здравецът е едно от най-ценените от нашия народ растения. Едва ли има двор без здравец. Лечебните му свойства са познати на мнозина и вероятно оттук идва името, с което го наричат у нас. Латинското наименование на здравеца е гераниум (Geranium). Произхожда от гръцката дума ‘geranos’, което означава ‘жерав’ и е свързано с формата на плода, напомнящ клюн на жерав. Известни са около 300 вида, разпространени в умерения пояс предимно в северното полукълбо и във планинските райони на тропическите области. Те са едногодишни или многогодишни тревисти растения с прости длановидно

изрязани или насечени листа. Цветовете са разположени на дълги дръжки поединично или в рехави съцветия. Обагрени са в сини, лилави, виолетови, розови и пурпурно-червени тонове. Всеки цвят се състои от петлистна чашка и петлистно венче. Плодът е суха кутийка, разпукваща се на 5 дяла. В България се срещат няколко вида в естествено състояние: обикновен, горски, кървавочервен (кръвен), кафявоцветен и робертов здравец.
Обикновеният здравец (G. macrorrhizum) е най-популярен. Привързан е към влажните,сенчести, каменисти и скални места в планинските райони, като

се изкачва до 2500 м надморска височина. Цъфти продължително от април до края на август с розово-червени до виолетово-червени цветове. Различава се по тичинковите дръжки, които са по-дълги от чашката. Листата му са ароматни и покрити с власинки.
Кървавочервеният здравец (G. sanguineum) е многогодишно растение с хоризонтално коренище. Листата му са по-малки и разделени почти до основата на 5-7 дяла. Както показва и името му, цветовете са кървавочервени, единично разположени. Цъфти май-август.
Отличителен белег на кафявоцветния здравец

(G. phaeum) са кафявите му венчелистчета с ромбична форма.
Цветовете на горския здравец (G. sylvaticum) са розови до тъмночервено-виолетови и след прецъфтяване остават изправени.
Робертовият здравец (G. robertianum) е едногодишен, по-рядко двугодишен вид с неприятен мирис. Цъфти май-октомври с розово-червени до виолетови цветове с 3 по-светли ивици. Почти всички видове здравец се използват в народната медицина при простудни заболявания, стомашни разстройства, кожни възпаления, заболявания на черния дроб и

бъбреците, туберкулоза, малария, зъбобол, ревматизъм и др. Намират приложение и в традиционната медицина за приготвяне на лекарства. От листата на здравеца може да се извлича витамин С. Тъй като цъфти продължително е познат и като медоносно растение. Медът, събран от него, има златист цвят, богат е на витамини и хранителни вещества, а и е много ароматен. Здравецът съдържа етерични масла, които намират приложение в парфюмерията. Цветовете му служат за боядисване на тъкани в син цвят, а корените обагрят памучните и вълнени прежди в жълто и кафяво.

Напоследък интересът към здравеца се засили неимоверно. Дори възникна мода да се използва здравец в различните части на градината. От естетична гледна точка той се цени заради красотата и приятния аромат на цветовете и листата на повечето видове, както и за продължителния цъфтеж. Високите качества на здравеца се преоткриват и непрекъснато се появяват нови сортове и хибриди с различни багри на цвета. Тук можем да споменем великолепният здравец (G. x magnificum), който предлага уникален фестивал от едри, синьо-виолетови цветове; синият здравец с формата му ‘Балерина’(G. cinereum

‘Ballerina’) – лилаво-розов с ясни жилки; хималайския здравец (G. himalayense) с големи синьо-лилави цветове с бяло гърло; сивият здравец (G. renardii) с впечатляващи листа и интересни белезникаво-розови с виолетови жилки цветчета; далматинският здравец (G. dalmaticum) с нежна листна маса от дълбоко изрязани ароматни листа и розови цветове.
В градината здравецът може да намери най-различно приложение. Ако желаете да създадете ефект на кълбо или сфера сред тревата използвайте кърваво-червения здравец. За бордюри подхождат невисоките, бавно разрастващи се, плътни, гъсто облистени видове.

Такива са хималайският здравец и ниските сортове на кървавочервения здравец. А в най-тъмните участъци на лехата добре се развива кафявоцветният здравец.
Съществуват и бързо разрастващи видове с малък ръст, като обикновения и далматинския здравец, които образуват красив гъст килим. Те се използват като почвопокривни растения, както и за озеленяване около стволовете на дърветата.
Всички ниски сортове са невероятна украса за скалните кътове. Между камъните изглеждат великолепно обикновения здравец, нежнорозовия далматински здравец, сорта ‘Нана’ (‘Nana’) на

кървавочервения здравец, сивия, синия и, разбира се, хималайския здравец. Здравец може да видите и в кашпи, контейнери и вази, в сандъчета по прозорците, във висящи кошници. Подходящ е за отглеждане в съдове поради невисокия си ръст, сравнително плитките хоризонтални коренища, студоустойчивост и стабилност на декоративните признаци. Наистина здравецът заслужава внимание. Той очарова с красотата на листната маса, с ефектни ароматни цветове и фантастична форма на растеж. Някои видове зимуват с листата си и това ги прави още по-ценни обитатели на градината.

© 2009-2017 АРТ Градина | artgradina.com
Материалите в сайта са със запазени авторски права. Могат да се използват само с посочване на активен линк към източника.