Мнозина от вас познават това прелестно цвете. Някои са му отредили място в градината, други го виждат засадено на представителни места в селищата – пред сградите на общини и кметства, в дълги партери, разположени по главните улици и алеи, в геометричните композиции в централните части на парковете и градините. Вероятно сте свикнали с неизменното му присъствие в най-добре зацветените и поддържани зелени площи и едва ли предполагате за тропичния му произход. Каната е преселница от тропиците на Централна и Южна Америка. В края на XVI век в Европа като декоративно растение

първоначално е донесена Индийската кана (Canna indica), а скоро след това и роднините й C. glauca, C. warscewisziana, C. flaccida. От тях през XIX век селекционерът Теодор Анне получава първите култивари в Южна Франция.
Ботаническото наименование на тропическото цвете произхожда от гръцкото “Kanna” и означава тръстика. То е дадено поради факта, че стъблата на красивото растение са кухи като стъблата на тръстиката. Много са имената, с които е позната каната в тропиците на Новия Свят. Наричат я “тръстикова лилия”, “календа”, “индиански сачми”, “английски сачми”, “тропическо

растение от Куинсленд”. Интересно е креолското наименование “тулима”, което произлиза от френското “tous les mois” (всичките месеци), докато французите я назовават “balisier rouge” (червена кана). Немците пък й дали името “дъждовно дърво, защото “плаче” преди дъжд.
В семейството на каните има само един род с около 50 вида. Всички те са многогодишни тревисти растения, но тропичният им произход ограничава приложението им в районите с умерен климат. У нас те се използват като лятноцъфтящи видове за зацветяване на открита селищна среда, като през есента само коренищата

им се прибират на закрито.
Видове и декоративни форми
Каната е необикновено цвете. В нея има нещо царствено и величествено – високият й ръст, едрите й цветове, цялата й структура Сред по-известните видове се откроява Червената кана (Canna coccinea), която привлича вниманието с оранжево-червените си цветове, събрани в 30 см съцветия и красива зелена багра на листата. Подобна е китайската й родственица Ниска кана (C. humilis), която достига само 140 см височина. Югоизточните райони на Северна Америка се обитават от двуметровата

Повехнала кана (C. flaccida) със светложълти 10см цветове, събрани в големи съцветия. Много обичана е Ядливата кана (C. edulis), която местното население нарича “ачира”. Преимуществото й е, че се ползва за храна. В Андите “ачира” се отглежда специално заради богатите на скорбяла, грудковидно задебелени коренища, които се варят и ядат. В Перу ги пекат и приготвят гъста каша със сладък вкус. На традиционния фестивал “Корпус Кристи” в Куско печените коренища на ядливата кана се продават като местен деликатес. В Колумбия от изсушените, фино стрити на прах коренища, се получава брашно, от което

правят сладкиши.
Най-широко разпространение като декоративно растение е получила Градинската кана (C.indica hybrida), чиито култивари са отделени в две групи:
Кани Крози (Canna x generalis) включва сортове, създадени от Пиер Крози – те имат цветове с диаметър около 10 см и наподобяват цветовете на гладиола;
Орхидеоподобни кани (Canna x orhioides) – тук се обединяват култивари, създадени от колекционера Шпренгер. Цветовете им са едри (до 20 см в диаметър), накъдрени и напомнят цветовете на орхидеята Катлея (Cattleya).

Отглеждане
Каните обичат слънцето. Отделете им специално място в градината, което да е винаги огряно от животворните лъчи. При частично или пълно засенчване индивидите стават по-дребни. Освен по-малката височина, миниатюрни и малобройни листа, липсата на достатъчно светлина води до намаляване и прекратяване на цъфтежа.
Почвата трябва да бъде дълбоко обработена и много богата с хранителни вещества, влажна и пропусклива. Торенето с прегорял оборски тор ще допринесе за увеличаване на почвеното плодородие, а оттам и за

по-добрия външен вид на растението. В никакъв случай не засаждайте каните на глинести почви. Те се нуждаят от по-лек механичен състав на почвения субстрат. Ако нямате друга възможност, лесно може да разрешите този проблем с добавянето на пясък при разкопаването.
Добре се отразява редовното и обилно поливане, но внимавайте да не се задържи излишно количество влага. Ако обезпечите подходящи условия каните ще развият голяма листна маса и ще цъфтят изобилно до първа слана.
Каните са незимоустойчиви – минусовите температури

повреждат листата и цветовете, а при по-продължителни застудявания могат да загинат и коренищата. Затова през есента, когато паднат първите слани и листата започнат да покафеняват, коренищата се изваждат, като самите стъбла се изрязват на 10-15 см от коренището. Подземните части се почистват грубо от полепналата почва, така че да остане тънък слой от нея. Оставят се да просъхнат на хладно за една седмица. След това се съхраняват на сухо и проветриво място при постоянна температура 3-4˚ С. През цялата зима не трябва да ги поливате – ако се овлажнят, ще загние коренището.

Размножаване
В домашни условия каните се размножават чрез разделяне на коренището. Това се прави през февруари, като коренищата се почистват добре и се нарязват на парчета така, че всяко парче да съдържа поне една възобновителна пъпка. Засаждат се в почвен субстрат и се поливат умерено. След като новите стъбълца се покажат на повърхността на почвата, трябва да осигурите силно осветление. В края на април (като премине опасността от слани) младите растения се засаждат в градината. Друг начин за размножаване на каните е чрез семена. Това е

възможно, тъй като голяма част от видовете и хибридите плодоносят в условията на нашия климат. Плодът представлява сферична кутийка с големи лъскави светлокафяви до черни семена. За да поникнат, обаче, те се нуждаят от скарификация (надраскване на семенната обвивка), което най-лесно се прави като ги натъркате с телена четка. При семенното размножаване новото поколение не възстановява напълно декоративните качества на родителите и освен това зацъфтява чак на втората година.

Любопитно
Семената на индийската кана са големи 6-10 мм, сферични, черни, лъскави, плитко набраздени. След узряване са плътни, тежки и потъват във вода. Те имат репутацията на едни от най-твърдите и трайни семена, запазвайки кълняемост десетки години.
Индийската кана е наричана “индиански сачми”, тъй като семената й са ползвани през XVIII – XIX век като сачми за кремъклии пушки, мускети и други старинни широкоцевни пушки. В разцвета на пиратството широкоцевните пушки са били смъртоносни оръжия, които често се пълнели със семена от индийска кана,

поради факта, че оловните куршуми се намирали много по-трудно и обикновено липсвали.
Едно от най-популярните мъниста от естествени семена, използвани в бижутерията, са тези на индийската кана. В тропическите области лъскавите черни зрънца се нижат на обици, гердани и гривни заедно със сребърни украшения и скъпоценни камъни. Семената на сходния вид Червена кана също се употребяват за гердани и броеници.