Редуване на цъфтежа


Фани Ичева (за сп."Моите Цветя")

Какво е градината без цветя?
Без прелестните багри и упояващи аромати, без жужащите насекоми, без пърхащи пеперуди, привлечени от омайните цветове?
За голяма част от хората градината е именно място за цветя, макар често да се създава от цъфтящи храсти и дървета, виещи се растения и рози.
Добрият градинар се старае да я поддържа привлекателна колкото се може по-дълго. А голямо значение за това има продължителността и времето на цъфтеж. Безспорно градината се ползва предимно лете, докато през зимата обикновено й се любуваме

през прозорците на дома. Но през цялата година тя трябва да е красива и да радва собствениците си. Затова изборът на видове се прави така, че винаги да има нещо цъфтящо - ако едно растение прецъфти, то през това време друго да разтваря венчелистчета.
Ако размерите на градината позволяват или собственикът има определени предпочитания по отношение на сезона, интересът може да се съсредоточи в неголямо пространство чрез създаване на пролетен или летен бордюр. Когато растенията едновременно достигнат до пика на тяхната декоративност, резултатът обикновено надминава

всякакви очаквания, но през останалото време този участък изглежда доста скучен. Затова повечето градинари имат практика да сменят пролетните цветя, след като залинеят, с летни или да сътворяват с месени лехи от многогодишни видове с различен период на цъфтеж.
Създаването на цъфтяща градина с продължителна декоративност е изкуство, изискващо широки познания, а и огромна работа, свързана с премахване на прецъфтели съцветия, подрязване, засаждане на нови или формиране на съществуващи вече растения, запълване на празните пространства и т.н.

Но когато постигнете желания резултат, няма да има съмнение, че трудът си е струвал.

Пролет

Пролетта е любим сезон на мнозина, когато природата се събужда и всичко наоколо изглежда свежо и младо. По това време господстват жълтите и сини багри при цветята и бели, розови и жълти - при дърветата и храстите. Голяма част от пролетно- цъфтящите видове са произлезли от растения, обитаващи горите. Те цъфтят и израстват максимално

в началото на сезона, за да се възползват от слънчевите лъчи преди дърветата да са облекли зелената си премяна. Повечето притежават луковици или грудки, които са складове за хранителни вещества, поддържащи бурния растеж в хладни дни и при кратко слънчево огряване. Възможностите, които предоставят пролетните цветя за привлекателния вид на градината са неоценими. Те могат да преобразят обикновено незацветените пространства под короните на дърветата. Кокичета, минзухари и съсънки са създадени за такива места. Ако луковичните са включени в смесен бордюр между многогодишни

цветя или край храсти, през този сезон те могат да изпълнят целия бордюр с цветове. Тъй като те залиняват след като прецъфтят и оставят празнини, трябва добре да се обмисли къде ще бъдат засадени. Най-подходящите места са в средата на лехата или на заден план, поотделно или на малки групи между другите видове. Така празните пространства след края на пролетта ще се маскират от листата и цветовете на растенията, които разцъфват през лятото. Многогодишните пролетноцъфтящи видове, които след прецъфтяване запазват красиви възглавнички листна маса (каменоломка, иберис – цъфтеж

през май) се подреждат на преден план, по краищата на бордюра.
Друга прелест на пролетта са цъфтящите храсти като форзиция, дрян, камелия, калини и др. и много дървета – ябълки, сливи, вишни, магнолии, рожков, конски кестен, пауловния и т.н. Непременно трябва да съобразите продължителността на цъфтежа и багрите на цветовете, особено на тези храсти, които участват в цветни композиции.
Лято

Лятото градината е най-използваема. Тогава се

появяват най-много и разнообразни цветове и съцветия. В началото на сезона преобладават пастелните тонове, които по-късно се заменят от жълточервената гама. В ранното лято господстват цъфтящите храсти – рододендрони, спиреи, божури, люляци, ракитовица, вейгела. Много от тях могат да участват в композиции с други цъфтящи храсти или като допълнение към бордюрите с цветя. След като прецъфтят те въздействат с листната си маса, която обикновено е добър фон за изява на летните цветя. Цветята на ранното лято се разпукват в края на май и началото на юни. Някои от тях, подобно на

пролетните луковични видове, също изчезват след прецъфтяване (мак, маргаритки). Тъй като след тях остават значителни празнини, те трябва да се засаждат поединично или на малки групи. Ярките им едри цветове въздействат дори, ако са малобройни. Удачно е да се използват в средата на лехата или на заден план. Числото на цъфтящите тревисти растения в средата на лятото значително се увеличава. Освен големия брой многогодишни видове, сега цъфтят и почти всички едногодишни цветя. Те създават трайна украса на градината, поради по - дългия си цъфтежен период. Интензивният им растеж, непретенциозност

и продължително цъфтене ги правят идеален избор за всяко кътче на градината. Подреждат се с оглед на разпределението по багри и групиране по височина. Могат да заменят и изчезналите вече пролетни цветя.

Есен

Есента се свързва предимно с обагрените в огнени нюанси листа на дървета и храсти, но съществуват достатъчно много есенноцъфтящи видове, които да красят градината. Сред тях се срещат жълти, виолетови, сини и пурпурни тонове. Голям е изборът за

ярки цветни композиции – жълт енчец, кореопсис, рудбекия, пъстри гергини и хризантеми, виолетови и пурпурни димитровчета и богородички и т.н. Тук подреждането също се съобразява с багрите – сините и лилави цветя стоят прекрасно на фона на храсти с пожълтели листа, но жълтите и оранжеви видове не бива да се поставят пред такива храсти. Ниските есенни цветя се засаждат на преден план, където оптически задържат лехата. По-високите видове се разполагат в средната или задната част на бордюра. Преди да цъфнат, те подсилват с листата си багрите на по-рано цъфтящите растения. Есенните луковични

и грудкови растения, като есенен минзухар и циклама, могат да се засадят в предния край на лехата или да се пръснат на малки групи сред ниските многогодишни видове или сред тревата. Храстите, които цъфтят през есента са ограничен брой: хортензия, прозорче, хебе, ерики, жасмин, калини. Подреждането им се подчинява на същите принципи за хармоничност на багрите и групиране по височина.

Зима

Обикновено зимно време градината се декорира

от вечнозелени видове, от растения с интересни и дълго задържащи се плодове, с ярки окраски на кората и клонките. Тогава никой не мисли за цъфтящи видове. Може да ви се стори учудващо, но има някои растения в градината, които цъфтят и през зимата. Така например огромно съкровище представляват чудните хамамелеси. Някои от тях разтварят златисти цветове през януари – март.
Има и ерики, които също цъфтят през зимата (февруари - март).
В края на снежния сезон с цветове се обсипва и бясното дръвче (Dapne mezereum).

Тези растения се използват изключително рядко у нас, но правят извънредно впечатление в този беднен на цветове сезон.


Подреждане по период на цъфтеж

1. Избират се отделни растения или група от водещи многогодишни видове. Те образуват скелета на композицията, обикновено са по-високи и с продължителен цъфтежен период. Задължително се съгласуват по багра с останалите растения в лехата.

2. Пролетните цветя се засаждат по-отзад на малки групи или поединично, така че след прецъфтяване и излиняване да бъдат замаскирани от листата и цветовете на останалите участници в лехата.

3. Летните и есенни цветя запълват останалата част от лехата. По-високите се засаждат отзад, а по-ниските на преден план. Непременно трябва да се мисли дали различните оттенъци се съчетават хармонично

4. Луковичните и грудколуковични растения се разполагат последни. Ранноцъфтящите видове се поставят в средата на лехата, пръснати на малки групи, така че в началото на сезона да покрият с цвят лехата. Късноцъфтящите растения могат да се засадят и на преден план.

© 2009-2017 АРТ Градина | artgradina.com
Материалите в сайта са със запазени авторски права. Могат да се използват само с посочване на активен линк към източника.