Декоративните плодове


Фани Ичева (за сп."Зелен рай")

Какво ни кара да засаждаме и отглеждаме декоративни растения в градината или дома ни? Дали успокояващата зеленина на листата, интересните форми на петурата или великолепието на разпукналите се цветове и нежния им аромат... А защо не и красотата на плодчетата на някои представители на флората? Нима малките червени капчици, обсипали голи храсти, белоснежните топчета, кацнали по клонките или мънистата, разпилени сред листата не ни изненадват с прелестта си? На тях се радваме през есента и особено зимата, когато листата окапят и графичните очертания на безлистните клони

оформят облика на градината. Изключително ценни са плодовете с оригинална форма, по-големи размери, ярка багра и продължително задържане върху растението. Понякога плодовете може да са дребни, но да се образуват в големи количества. Декоративните плодове се използват често в различни аранжировки и букети. Ако в градината има достатъчно място може да се оформи кът, в който да се отглеждат видове с красиви плодове. Така те ще бъдат източник на материали за изработката на украси – венчета, сухи букети и гирлянди. От друга страна през студените сезони в градината внасят багри единствено

растенията, които раждат ярки пъстри плодове, просветващи между оцветените листа или голи клонки. От известно време съществува мода да се засаждат декоративни тикви, които с оригиналните си плодове да бъдат екстравагантни акценти сред зеленината. Разнообразието на вариетети е огромно. Срещат се хибриди с овални, кръгли или сплескани тикви, приличащи на странни летящи чинии или книжни фенери, бутилковидни, дълги и тънки като змии, оребрени или покрити с брадавици. Багрите им също са най-различни - бели, жълти, зелени, оранжеви, червени или пъстри.

Ексцентричните им плодчета ще се виждат по-добре, ако растението се пусне по специална вертикална конструкция или пергола.
Един красив храст, който се откроява с огнените си плодове е пиракантата. Има сортове с червени, оранжеви, дори златистожълти топчета, събрани в увиснали гъсти снопчета. Наистина през юни пиракантата е обсипана с малки бели цветчета, но видът се отглежда основно заради огромното количество плодове, съзряващи през есента и задържащи се до късна зима. Друго ценно качество е че листата му са вечнозелени.

Хоризонталният котонеастер изпъква с обилието от топчести дребни червени плодове, разпилени по целия храст. Те остават върху растението и през зимата.
Тунбергиевият кисел трън също може да впечатли с лъскавите си продълговати яркочервени плодчета, увиснали като обици на скъсените клонки. Те зреят през септември-октомври и издържат дълго.
Както се разбира от името му най-характерното за снежноплодника са белите му кръгли ягоди събрани в гроздчета, които някои оприличават на пуканки. Ако търсите храст, който веднага грабва вниманието посадете си физалис. Плодовете рядко се забелязват,

но подобните на балончета ярки оранжеви до огнено-червени чашки около тях се виждат от далеч. Тези причудливи лампиончета, полюшващи се на есенния вятър украсяват градината през септември-октомври, когато зреят месестите плодчета. Всички тези видове, а и много други храсти и дървета с красиви плодове, могат да оформят подходяща група за есенно-зимния сезон. Засадете ги на тъмния фон на вечнозелена растителност и те ще внасят весели багри, закачливо пъстреещи изпод снега.

© 2009-2017 АРТ Градина | artgradina.com
Материалите в сайта са със запазени авторски права. Могат да се използват само с посочване на активен линк към източника.