Живописни, очарователни, привлекателни и странни плачущите дървета със своите извити и провесени клони изглеждат като картина на Салвадор Дали. Може да мислите, че те внушават тъга и са подходящи допълнения към пейзажа само край разливащи се реки и огледални повърхности на езерата. Не бъдете такива традиционалисти! Плачущите дървета могат да растат и във вашия двор.
“Плачущи” се наричат дърветата, които имат провиснали надолу клонки поради слабото развитие на механични елементи в тях. Срещат се естествени

видове с такива корони, но повечето плачущи растения са разновидности на даден вид. В ботаниката са известни като форми или култивари, които са получени по пътя на селекцията. Обозначават се с епитета ‘pendula’ (лат. “плачущ”).
Най-известното дърво с естествена плачуща корона е плачущата върба. Тя е изключително красива с нежните си дълги, тънки, увиснали до земята клонки. Ако решите да я засадите в градината, трябва да имате предвид, че расте бързо и с възрастта се превръща в огромно дърво. Дървесината й е мека и гние лесно, а в дънера се образуват хралупи, в които

често се заселват птици или катерички. Всичко това говори, че е логично да намери място само в обширни имоти.
Изящната бреза също притежава плачуща корона. Години наред тя се използва за озеленяване на предни дворове. Брезата е много ценно декоративно дърво, но излъчва вещества, наречени фитонциди, които подтискат развитието на много растителни видове. Може да я посадите самостоятелно или в група, но избягвайте да я смесвате с други растения, ако не сте сигурни, че ще се понасят.
Сред групата на плачущите съществуват и

плододаващи видове. Те рядко могат да се намерят по ботаническите градини и градински центрове, но заслужават внимание и по-широко разпространение. Със своите цветове, провиснали клонки и листа, малък до среден ръст, плачущите череша, кайсия, праскова и черница оставят неизлечим отпечатък в паметта. Но трябва да знаете, че тези дървета дават слаба реколта. Тъй като обикновено плачущите видове и форми имат дълги клони, които образуват плътна завеса до земята, под тях не може да вирее нищо. Затова е за предпочитане да ги оставите сами. Обикновено се засаждат на ключово място в двора,

където да се наблюдават добре.

Известни плачущи форми притежават:

Широколостни:
• Дървовидна жълта акация (Caragana arborescens ‘Pendula’, ‘Walker’)
• Обикновена леска (Corylus avellana ‘Pendula’)
• Бреза (Betula pendula ‘Yongii’)
• Обикновен бук (Fagus sylvatica ‘Pendula’, Fagus sylvatica ‘Purpurea Pendula’-червенолистен бук)

• Габър (Carpinus betulus ‘Pendula’)
• Планински ясен (Fraxinus excelsior ‘Pendula’)
• Гинко (Ginkgo biloba ‘Pendula’)
• Остролистен джел (Ilex aquifolium ‘Pendula’)
• Бяла черница (Morus alba ‘Pendula’)
• Обикновен дъб (Quercus robur ‘Pendula’)
• Бяла върба (Salix alba ‘Pendula’)
• Ива (Salix caprea ‘Kilmarnock’, ‘Pendula’)
• Японска софора (Sophora japonica ‘Pendula’)
• Офика (Sorbus aucuparia ‘Pendula’)
• Планински бряст (Ulmus glabra ‘Camperdownii’)

Иглолистни:
• Ливански кедър (Cedrus libanii ‘Pendula’)
• Атласки кедър (Cedrus atlantica ‘Glauca ‘Pendula’)
• Хималайски кедър (Cedrus deodara ‘Pendula’)
• Обикновен смърч (Picea abies ‘Pendula’)
• Сребрист смърч (Picea pungens ‘Pendula’)
• Лъжекипарис (Chamaecyparis nootkatensis ‘Pendula’)
• Канадска цуга (Tsuga canadensis ‘Pendula’)