Градината – това кътче от природата, събрало в себе си дървета и храсти, пищни цветове и нежни треви, не е само застинала красива картина от багри и форми. Градината живее свой живот и има своя музика. Също както природата. Попаднете ли на места далеч от тътена на градовете, послушайте тази музика – чуруликането на птиците, шумоленето на дърветата, ромона на потока, грохота на водопада, свиренето на вятъра, жуженето на пчелите, пърхането на пеперудите, мелодията на щурците...Тези звуци носят удоволствие и успокоение. По подобен начин и градината може да

“пее”. Несъмнено най-големите певци в градината са пойните птици. Радостните им чуруликания и сложни трели веселят душата и са наслада за изтормозения от шумни автомобили слух. Голяма част от сладкогласните пернати са прелетни, но има и такива, които зимуват тук (синигери, врабчета). За да ги примамите, посадете повече храсти, служещи им за убежище, а също и такива, даващи плодове – за храна. Подходящи видове са кисел трън, будлея, японска дюля, дряновица (котонеастер), махония, птиче грозде, снежноплодник, малини, калина. Често малките певци гнездят в бодливи, гъсти и

труднодостъпни храсти и когато заизвиват гласове, сякаш храстът запява. Но засаждането на такива растения не е единственото средство да поканите песнопойците в градината. Към градинските аксесоари може да прибавите и къщички за птици, поилки и хранилки. Поставете ги на по-тихи и закрити места в двора. Така, особено през снежните месеци, когато зимуващите у нас птици трудно намират храна, ще ги привлечете и ще може да се наслаждавате на песните и красивите им цветове.
Градините могат да “пеят” и с помощта на вятъра. Достатъчно е в тях да растат широколистни дървета.

Видовете с ажурни корони от нежни листенца или сложни листове имат различна мелодия от дърветата с едри листа. При лек повей на вятъра, например, листата на трепетликата затрептяват в тиха музика, дървото сякаш оживява. Съвсем друго е въздействието от шума на яворите и тополите. Вятърът може да свири и на други инструменти. Според източните традиции (фън шуй, васту шастра), ако близо до входа се поставят камбанки, бамбукови тръбички, китайски динг-донг, “капани за сънища и вятър”, отрицателната енергия се трансформира в положителна. По този начин

градината и дома се освобождават от недоброжелателствата на външния свят, а и звука при поклащането на звънчетата е приятен за ухото. В градините във възрожденски стил или с типични елементи от българския двор, по-естествено се вписват бронзовите чанове или ковани тюмбелеци (звънци от кована ламарина). Освен чисто практическо приложение чановете и звънците имат своя символика. В народните празници, с тяхна помощ, кукери ритуално прогонват студа и болестите. Камбаните предупреждават за опасност или отбелязват важни моменти от живота на човека.

В градината може да се сложи само една камбанка на входната врата, така че при отваряне да известява пристигането на гости. Интересно хрумване е да се поставят повече звънци в двора. Множеството чанове се подбират по тонове и се събират в дюзен, който включва от най-малките до най-обемните звънци. Сред тях могат да намерят място и големите железни хлопки, биещи като камбани, и по-гласовитите чанове, в които се слага и сребро, а звукът им трепти и се чува дълго и надалеч. Техният напев напомня на пръснатите по планински поляни стада.

Динамичната вода в градината също добавя звучност и мелодия. Когато човек слуша и съзерцава движещата се вода, се успокоява. Дори шума на течението й се записва на аудиокасети и дискове за разпускане и медитация. Всеки един воден елемент си има характерна музика и създава различно впечатление у слушателя. Ухото може да открие песента на водата в кипежа на бързея, шума от струите на фонтана, кънтежа на водопада, тихото ромолене на потока или кръшния глас на водоскоците.