Днес много семейства с деца живеят в еднофамилни къщи с прекрасни големи градини. В такива случаи, за да е правилно оформен и функционално завършен дворът трябва да има детска площадка. Градината не е само място за отдих на възрастните, но и за игра на малчуганите. Приятно е, когато в слънчевия следобед поседнем на верандата, а ароматите на нацъфтели цветя и храсти се носят опияняващо във въздуха. Тогава глъчката на играещи деца вероятно е най-радостния звук. Хубаво е да им осигурим специални кътове в градината, в които малките палавници да изразходват енергията си и да бъдат в

безопасност. Не трябва обаче да ги ограничаваме от останалата част на двора, тъй като те там ще са в контакт с другите членове на семейството. Необходимо е да ги научим на някои основни неща – не бива да ритат топка в цветята, трябва да пазят дърветата, храстите, цветята и животинките. И в никакъв случай да не ядат плодове или части от растения, които не познават.

Мястото на детската площадка
Детската площадка не е удачно да се поставя на входа на градината. От една страна това създава чувство

за неподреденост, а от друга не е безопасно, тъй като децата могат да изтичат на улицата. Добре би било мястото да не е много закрито, че да може да се наблюдава от родителите. Перфектното решение е площадката за игра да се разположи в задния двор и към нея да има пряк изглед от прозорец на къщата и терасата. Хубаво е да бъде около пътеката за разходки, но тя не бива да пресича детския кът, за да не пречи на играта.
Детската площадка трябва да бъде предпазена от север или чрез оградата, стените на къщата, или чрез по-плътна растителност. Това се прави с цел да

се спрат студените въздушни течения. На юг и изток се поставят едно или няколко листопадни дървета, които да хвърлят сянка в горещите летни дни. През късна есен и ранна пролет слънцето ще грее достатъчно през оголелите клонки на дърветата и ще има приемливо добри условия за игра.

Покритие на детската площадка
Най-доброто покритие е тревата. Тъй като по нея постоянно се ходи трябва да се затреви със смески, издържащи на отъпкване (за спортни терени). Тревата е мека настилка и е най-подходяща и безопасна за

детските игри. Пясъчниците също са доста разпространени. Обикновено се изграждат с бетонови бордюри, които по един или друг начин трябва да се обезопасят или облекат с по-мек материал. Примерно по тях могат да се направят дървени пейки. Има пясъчници, оградени с автомобилни гуми – тук децата са защитени от наранявания, а това е най-важното в един детски кът, дори понякога за сметка на естетиката. Напоследък популярни станаха настилките от дървесни кори. Те са меки, има голямо разнообразие в колорита. Основен недостатък е, че гният и след известно време трябва да се сменяват.

Ползват се и редица изкуствени настилки – тартан, изкуствени треви и др., които изискват повече грижи за почистването им. За покритие на детските площадки не се препоръчват каменни или бетонови плочи, трошен камък, червена сгурия, чакъл и всякакви подобни твърди материали, които биха наранили децата при падане.

Обзавеждане на детската площадка (детски съоръжения)
Игрите имат значителен принос за физическото, емоционално, социално и интелектуално развитие.

Те култивират ценни волеви качества – бързина, ловкост, смелост, съобразителност, наблюдателност. С растежа на детето се изменят и неговите нужди, а с опознаването на заобикалящата го среда се увеличават интересите му. Затова и съоръженията в една детска площадка трябва да отговарят на възрастта на детето. Обикновено за децата до 3 години не е нужно кой знае какво. Малчуганите трябва да бъдат под контрола на възрастни, тъй като или още не са проходили или се движат нестабилно и несигурно. Тревната площ и пясъчникът са напълно достатъчни. Надуваемите играчки и замъци също са

подходящи за забавления. По-големите деца, обаче, проявяват значителен интерес към всичко – техниката (влакчета, самолетчета, автомобили) към приказките, приключенията... В градината вече могат да се поставят катерушки, люлки, въртележки и пързалки. Те се изработват от дърво или пластмаса, с огладени ръбове и скрити сглобки. В момента на пазара има десетки частни фирми, които строят прекрасни кътове за игра. Съоръженията се предлагат в най-разнообразни форми и ярки цветове, които радват малките палавници.
Децата след 6 години почват да сформират малки

групи, но се превръщат в сплотен отбор към 9-12 годишна възраст. Тогава те вече не се задоволяват само с люлки и пързалки, а търсят предизвикателства, в които да се изявят, да се съревновават помежду си при катерене, скачане, балансиране. Това трябва да се предвиди, за да се посрещнат специфичните изисквания на различните възрасти. В най-общия случай за малък двор са подходящи комбинираните съоръжения, които да включват катерушка, пързалка, люлка, въжено мостче. В обширните градини може да се изгради цял комплекс, в който да играят вашите деца и техните приятелчета. Може да се устрои и

детска площадка по тематичен принцип – приказна, приключенска, морска, пожарникарска. Съоръженията тук са за сюжетно-ролеви игри и символизират определена тема. Темите могат да бъдат и от реалния живот, например магазин, кухня, град, пазар. При разработването на темата е достатъчно да се загатнат само някои характерни елементи. Това стимулира детското въображение и играта става една безкрайна фантазия.
В двора може да се направи и къщичка, боядисана в ярки багри. Децата се радват много и на индианските

шатри, на лабиринтите, на колибите в клоните на голямо здраво дърво, на по-оригиналните решения, като например пясъчна река с „водопади” от пързалки, островчета и лодки в нея, различни мостчета, селища по „брега” и т.н.
Нищо не е по-приятно за децата в летните горещини от това да скочат в прохладата на водата и да се плискат. Ако към детския кът се прибави и един готов надуваем басейн – удоволствието ще е пълно. При положение, че наследникът ви има определени интереси към спорта, в площадката за игра могат да се включат баскетболен кош, лостове, халки, въжета, тунели за

провиране и др.
Същевременно обаче детският кът не бива да се претъпква със съоръжения и катерушки, за да не ограничават възможностите за движение. Затова изграждането и оформянето на една детска площадка предполага внимателно обмисляне и планиране на комбинацията от детски съоръжения. В много случаи изборът се определя от бюджета, с който се разполага, но не бива да се прави компромис със здравина, устойчивост, безопасност, естетически вид, лесна и евтина поддръжка, наситеност на игри и забавления.

Растителност
В градината, която се посещава от деца е много важно правилното определяне на видовия състав на растителността. Трябва всячески да се избягват видове с отровни листа, плодове или други растителни части. Особено изложени на риск са децата, които откриват света и с присъщото си любопитство опитват всичко. Ако по някаква причина не може да премахнете токсичните растения, намерете начин да ги направите недостъпни за малките любопитковци, като ги обезопасите с решетки или други прегради. Покажете на децата си растенията, от които не бива в никакъв

случай да вкусват, обяснете им какви опасности крият. Предупредете ги да не опитват нищо, за което не са абсолютно сигурни, че става за ядене. Дори да нямате отровни растения в градината това ще бъде възпитателно и ако децата попаднат в друга обстановка, в която има такива видове, ще бъдете по-спокойни. За да научите малчуганите кои растения крият риск за здравето им, разбира се трябва да ги познавате. Сред най-разпространените отровни видове в градините са рицинът (Ricinus comunis), лавровишната (Laurocerasus officinalis), джелът (Ilex), самакитката (Aconitum napellus), момината сълза

(Convallaria majalis), перуниката (Iris), лобелията (Lobelia), бясно дърво (Daphne cneorum), тис (Taxus baccata), лютиче (Ranunculus), напръстник (Digitalis purpurea), рододендрон (Rhododendron), хортензия (Hydrangea). Те са опасни в различна степен, но по-добре да не присъстват в градината,в която ще играят деца. Токсични семена имат много от цъфтящите лиани – грамофонче (Convolvulus), декоративен грах (Lathyrus odoratus), ипомея (Ipomea violacea), глициния (Wisteria sinensis). Дали ще научите децата да не пипат тези семена или ще се откажете от удоволствието споменатите лиани да красят двора –

преценката е ваша.
Освен такива видове недопустимо е да има и бодливи растения – рози, кисел трън (Berberis), пираканта (Pyracantha), глог (Crataegus) и др.
Юките също имат дълги заострени листа, които могат да причинят наранявания.
Не е удачно и засаждането на растения, притежаващи цветове или плодове с дразнеща миризма.
Представителите на флората, които са нежни и лесно повреждащи се при играта на децата, е логично да не се разполагат в близост до детската площадка.
При озеленяването на детския кът е хубаво да се

използват колкото е възможно по-разнообразни дървесни, храстови или цветни видове, за да се създаде динамичен и интересен пейзаж. Растителността трябва да обогати познанията на децата за богатството в природата. Освен това тя е необходимо да създаде максимално природосъобразни условия за игра, подходящ микроклимат, както и чувство за спокойствие, самостоятелност и уют.
Ако включим децата в изграждането и оформянето на градината, те ще я почувстват своя. Цветята и

дърветата пробуждат интереса им към природата. С огромно внимание малчуганите гледат растящия кълн на цветето или младия летораст на някое дърво. Не по-малко увлекателно им се струва да наблюдават работата на мравките или как птиците пият вода от направената за тях поилка, да гонят пеперуди по поляната, да проследят как гъсениците се превръщат в пеперуди.
За детето неговият кът в градината е малка част от живата природа, детската му стая на открито, където сред чист въздух и слънце ще расте здраво и силно.