В някои градини теренът е доста стръмен и затова се терасира с помощта на подпорни стени. Освен че имат практична функция те разчупват и разнообразяват пейзажа. Понякога край тях се оставят ивици добре поддържана тревна площ, но в повечето случаи подпорните стени се озеленяват с хармонично подбрани растения. Както при цветните лехи и различните композиции от цветя и храсти, и тук видовете трябва да се съчетават по багри, височина, време на цъфтеж и др. Мнозина предпочитат вечнозелените растения при аранжирането на подпорни стени, но цъфтящите видове несъмнено

имат свое очарование. Какви са правилата, от които да се водим при избора им? На ръба на подпорните стени обикновено се засаждат храсти или цветя, които имат падащи или лазещи стъбла или растат на ниски туфи и килими. С това се цели да се покрие и омекоти ръба на стената. От друга страна, тъй като обикновено почвата е варовита видовете, които ще се ползват е добре да виреят на такива почви. Особено важно е това условие да се изпълни за растенията, които ще се засаждат във фугите между камъните на подпорната стена. Най-подходящи за това са цветята, характерни за скалните кътове и алпинеуми. По-високата

растителност също не бива да се пренебрегва. Засадена на заден план тя смекчава и прави по-плавни линиите на терена. Пространството пред подпорната стена обикновено се оставя затревено, но може да се вмъкнат и малки петна от ниски цветя. Ако в градината преобладава дадена багра, следва и подпорната стена да е озеленена с цъфтяща в същите тонове растителност. Предложената композиция е решена в нюансите на розовото. В тази багра цъфтят камбанката, делтовидният карамфил, сапунчето, калдъръмчето, бумалдовата спирея. Ниските и разпростиращи се настрани видове се разполагат на преден план. Такива

са камбанките (розова и бяла), фортуновият чашкодрян, делтовидният карамфил, хоризонталният котонеастер и бръшлянът. Така те спускат клонки по подпорната стена и образуват великолепни водопади от цветове. Фортуновият чашкодрян е листнодекоративен вид с изпъстрени с бяло листа. Той формира красиво зелено-бяло петно, което отделя розовата камбанка и карминено-розовия делтовиден карамфил. Бялата карпатска камбанка и котонеастера също имат за цел да уравновесят композицията в цветово отношение. Подобна е ролята на ранилиста, който притежава прелестни декоративни сиви

мъхести листа. По-високите храсти, като лъскавия нокът и бумалдовата спирея се поставят на заден план. За разчупване на композицията подходящ вертикален елемент е западната туя (конусовидна форма – напр. Смарагд). Тя е много красив бавнорастящ вид с изумрудено-зелен цвят. Основата на подпорната стена също може да се аранжира с живописен камък или с ниски килимни многогодишни (сапунче) или едногодишни видове (калдъръмче). Ако желаете подпорната стена да бъде пищно цъфтяща, засадете във фугите между камъните дебелец, тлъстига, каменоломка или други сукуленти.

Видов състав:
1. Бумалдова спирея
2. Бръшлян
3. Делтовиден карамфил
4. Калдъръмче
5. Западна туя 'Смарагд'
6. Карпатска камбанка
7. Лъскав нокът
8. Пожарска камбанка
9. Ранилист
10. Фортунов чашкодрян
11. Сапунче 12. Котонеастер