Полъх от Далечния Изток


Фани Ичева (за сп."Зелен Рай")

Мнозина се възхищават на изкуството на японските градинари да пресъздават по специфичен начин кътчетата от природата. Дълбоко символични и донякъде странни, японските градини винаги очароват наблюдателя. В идейната им основа се вплитат религиозни доктрини, философски теории и народни традиции. Всеки елемент от тях има точно определено място и знак, всеки камък е поставен с мисъл и има свое име: камък на пазача, на любовта, на обожанието… За нас, непосветените съзерцатели, прелестта на японските градини се свързва с живописно разположените гърбави мостчета, малки

водни каскади, скали и изкуствени хълмчета, каменни фенери и сухи пейзажи от награпен пясък или чакъл. Те ни впечатляват с изящество, хармония, самобитност, понякога чист лаконизъм, съчетаване на контрасти и внимание към детайла. Трудно е да се разбере техния символизъм, а още по-трудно е да се сътвори типична японска градина по всички правила и закони. Невероятното обаяние на тези миниатюрни пейзажи често вдъхновява собствениците да ги пресътворят в своя двор. Но кои са характерните елементи, без които една градина не може да придобие японски облик? Скалните късове винаги присъстват в японската

градина, дори има особен вид – “скална градина” от награпен филц или пясък, сред който се разполагат 15 големи камъка. При останалите стилове (градина на литераторите, градина на чая, водна градина) различните по форма, размери и оцветяване скални късове се поставят на ключови места. Пътеките са от каменни плочи с неправилни очертания, отстоящи една от друга на стъпка разстояние. Водата също е от голяма важност, но когато липсва обикновено се прави сухо поточе или езеро от чакъл. Особено значение се придава на декоративната растителност. Грижливо подбрана, предимно цъфтяща и

вечнозелена, тя се свързва с останалите елементи и засилва великолепието на градината. В предложения вариант са използвани именно прелестно цъфтящи или вечнозелени видове и дървета с живописни корони. Суланжовата магнолия е изключително красива, особено по време на цъфтеж (април – май). Цветовете й са едри, изправени, обагрени в различни нюанси на розовото. Наслада за очите са рододендроните през май, когато се обсипват с възхитителни съцветия. Има декоративни форми с разнообразни багри на цветовете – бели, от бледорозови до тъмнопурпурни, аленочервени,

карминени, винени и лилави. Добре е да се съчетаят няколко рододендрони с различна окраска и време на цъфтеж (има и лятноцъфтящи видове). Важното е да се знае, че тези удивително красиви храсти изискват кисела почва, затова добавяйте торф при засаждането им. Техните спътници в аранжировката също виреят при такива условия. Умело подбраните сортове на астилбето осигуряват цвят през юни – септември. Представител на иглолистните е ниският клек, който заедно с лъскавия нокът, вечнозелените рододендрони и папрати гарантира целогодишен декоративен ефект. Композицията се обогатява с

обикновена калуна, цъфтяща юни – август с дребни розово-виолетови цветове, събрани в гъсти гроздове. Тя образува красив вечнозелен килим, а туфите от синя власатка са допълнителен детайл. Една японска градина не може без клен (палмоволистен явор). Особено привлекателна е компактната му червенолистна форма с дълбоко насечени листа. Според древните правила за съчетаване на контрастите до такова дърво с разперена корона непременно се поставя каменен фенер. И когато вечер уморените ви очи отправят взор към меката му светлина ще почувствате успокоение и наслада.

Видов състав:
1. Астилбе
2. Клек
3. Лъскав нокът (лоницера)
4. Калуна
5. Папрат
6. Палмоволистен явор (клен)
7. Рододендрон
8. Синя власатка
9. Магнолия

© 2009-2017 АРТ Градина | artgradina.com
Материалите в сайта са със запазени авторски права. Могат да се използват само с посочване на активен линк към източника.