Парк и ботаническа градина на остров Локрум


представени от Фани Ичева

Странен крясък и пляскане на криле ме посрещат на остров Локрум. Голяма сянка минава над мен и се скрива сред дърветата. Крясъкът се повтаря и това ми помага да локализирам източника. В дългата зелена опашка с пръснати по нея “очи”, синята шия и главица с характерна “коронка” от пера разпознавам прекрасен екземпляр от рода на пауните. Погледът ми проследява краткия му полет до старинна постройка. Оказва се, че това е стар бенедиктински манастир от 12 век, който, след като попада във владение на Хабсбургите, през 1859 г. се превръща в лятна резиденция на австрийския ерцхерцог Максимилиан.

Новият собственик го обновява в нео-готически стил и строи замък във формата на кула. Надниквам във вътрешния двор на манастира и съзирам партер от подрязани храсти, напомнящ лабиринт. Над него извисяват снаги различни палми и магнолии, а край и по зидовете са се настанили огромни кактуси и агавета. Екстравагантните цветове на пасифлората надничат сред зелената завеса край каменна стена. Извън манастира попадам отново на пернатите обитатели на острова, този път в компанията на двама мои познайници от корабчето, с което плавахме от Дубровник. Известно време се забавлявам с

гледката – японските младежи явно искат да снимат един от пауните с разперена опашка и се чудят по какъв начин да го предизвикат да разтвори ветрило. Те тичат около него, размахвайки смешно ръце и издавайки кресливи звуци, но птицата упорито отказва да покаже цялата си прелест. Тази комична картинка ме развеселява, но времето ми е ограничено, а ме очаква цяла ботаническа градина. Минавам набързо през поляните с пауни, горичките с маслини и борове. Крача по панорамна алея край южните брегове, докато виждам как нещо проблясва сред зеленината. Според табелката това е Мъртво море. Никак не ми се

вярва, но в крайна сметка излиза, че така се нарича закътаното солено езеро със стръмни скалисти брегове. Бистрата му спокойна вода подканя плажуващите да поплуват. Ех, ако имах повечко време! Но аз стремително се понасям по сенчеста алея сред ароматни олеандри, през градините на Максимилиан, после край зидовете на манастира и най-сетне откривам ботаническата експозиция. Първо виждам евкалиптите. Преди войната през 1991 г. те наброявали около 70 вида. Според експертите тук е най-голямата колекция от дървесни видове, характерни за австралийския континент.

Атрактивният вид на градината несъмнено се дължи предимно на кактусите, бромелиевите и агаветата най-вече с американски произход. Невероятните растения и ботанически чудеса са групирани по систематични (видове, родове, семейства) и по ботанико-географски признаци (по райони, местопроизход). Прави ми впечатление, обаче, колко естествено изглежда цялата градина, сякаш екзотите не са внесени от други континенти, а винаги са расли тук. Няма я характерната за ботаническите градини “стерилност” и подреденост, а сякаш се разхождам в една чудна местност. Разчитам по гравираните табелки

имената на знайни и незнайни растения. Не мога да не забележа и палмите, които придават толкова тропичен вид на острова. Те са предимно с американски произход и са представени от семейства Butia, Erythea, Washingtonia, Chamaerops и други. От цветята забелязвам амарилиси, стрелиции, агапантуси, ириси, нарциси. Всъщност пренасянето и култивирането на растения от цял свят е започнало още от бенедиктинските монаси, а традицията се продължава и от Максимилиан. Преди това Локрум е бил покрит предимно с портокалови гори. Именно от тук идва и името на острова - от латинското наименование

acrumen, което означава кисел плод. А сега на малката площ на острова растат лаврово дърво, дъб, бор, кипарис. Има и маслини, агавета, кактуси, магнолии, мимози и палми - общо над 700 растителни вида. Поради наличието на много редки, застрашени и защитени видове през 1976 г. остров Локрум е обявен за природен резерват и специален резерв на горската растителност, и вече е под закрилата на Юнеско.

С нежелание тръгвам към пристана, съвсем навреме за пристигането на туристическото корабче. Наистина един–два часа не стигат човек да се потопи в чудната тишина на острова, да разгледа руините, манастира, крепостта Форт Роял, да се наслади на огромното разнообразие от растения и на пауните. И макар и кратка, тази разходка из острова дълго ще се пази в паметта ми.

© 2009-2017 АРТ Градина | artgradina.com
Материалите в сайта са със запазени авторски права. Могат да се използват само с посочване на активен линк към източника.